- Не сочи с пръстче, малка моя.
- Но... бабче, дядото ходи смешно – край високата, слаба жена с чисто бяла, сплетена в дебела плитка коса и малкото човече, облечено в пъстра рокличка с къдрици вместо ръкави, минаваше възрастен мъж, ...

Ето ръката ми. 
Продължи пътя ми,
криволичещ понякога,

Нека да е усмихнат, много успешен и късметлийски!

Каза ми:
Не приемай толкова лично!
А как да приема

Днес ви каня да потанцуваме.
Кой както може и с когото може.
Има само едно условие:

Прихлупих се,
заваляха очите ми,
а сълзите докоснали

Някога казах:
Няма да забравя очите ти,
ласката на твоите пръсти,

Жестоки сме!
дори когато обичаме,
нараняваме себе си,

 
Здравей,
Не съм ти писала отдавна... не, че няма какво да ти кажа... но самата мисъл, че хвъргам думите си в пропаст, лишена от ехо някак... ме кара да ги преглътна. И все пак... сетих се нещо днес, напрашен спомен за знак, даден ми ...

На залеза в тихия пурпур
потапям се.
Там няма езици от огън

Трясък от паднало листо
проби тишината и
застина там

За едно танго си заслужава,
да възкръснеш дори тогава,
когато те боли до втръсване!