Живяли някога някъде три приятелки – Сика, Лика и Вика. Много се обичали и често забравяли дори и семействата си заради своето приятелство.
Веднъж Вика предложила:
Да отидем довечера в гората! Не съм чувала нощните и шумове, а и&...

Предният ден го забелязах. Отивахме до малкото параклисче на хълма. Седеше в тревата и си дялкаше нещо. Казаха ми, че това е тамошния отшелник. Освен името му, това че е художник и приблизителната му възраст, никой не знаеше повече за не...

Има дни, в които на забавен каданс виждам всички светли хора от моя живот. Те са непознати. Помня само лицата им. Не знам имената, възрастта, професията, семейното положение. Те са хората, които са ме докоснали в определен момент, погали...

Понякога се взирам в тъмното,
улавям светлина,
на тихото приписвам шумове,

 
Хиенката Върджил беше гладен, много гладен. Коремчето му подскачаше като бейзболна топка и изобщо не го свърташе на едно място. От часове обикаляше около лъвския прайд, който доволно обядваше. Менюто беше млада газела, една от лъвицит...

Харесва ми, че си до мен в публиката.
Взе правилното решение.
Веднъж ми каза, че само няколко човека би послушала, без да се замислиш, без да подложиш на съмнение съветът, който ще ти дадат.

Обичам да ходя на пазар. За кооперативния става дума. Чувствам се някак изгубена измежду многото хора, сергиите, плодовете, зеленчуците… и в същия момент и някак специална. Ами да. Нали аз съм този, който избира, а не се налага да...

- Ела на портала! Има доставка за теб и… а честит Рожден ден!
- Благодаря ти! Идвам.
Доставка. Някак служебно звучи и студено… като в хладилна камера. Имам бегъл спомен за една хладилна камера.

Виждам, малка моя!
Виждам ръцете ти протегнати към някого…
Толкова е специален той, че твоите вибрации са в унисон с неговите.

дзеня-суфи формат
Кух Че Реп едва дишаше от горещината, обхванала в последните няколко дни Горно Нанадолнище. Вървеше бавно с танцуваща походка и си тананикаше някаква песничка, но толкова фалшиво, че дори и най-отявлените фенове на Ма...

Днес станах рано. Усетих енергията, която се извираше от мен на талази, погледнах се в огледалото и… онемях. Косата ми беше придобила онзи цвят на медна жица, който би подлудил всеки циганин, циганка или циганче, а очите ми&hellip...

Защо се обадих тогава?
Знам ли?
Подсъзнателно изпитвах някаква вина. Не, не! Знам, че не съм виновна, но обидата беше предназначена за мен, а ти отнесе “цапалката”.