Напират сълзите в очите засмени,
облекли са думите нови премени,
а някак не стигат, лишени сякаш от истина,

Неразрушима, Господи
Е Любовта
Що в теб ме свърза

На майка ми...
Отивам си със лиспопада,
преглътнала порив,

И когато небето
сбърчи  чело дъждовно
и мъглите закрият

И когато шепотът ти тих
поспре за миг,
боли ме от недописан стих,

Не ти ли омръзна да лъжеш и себе си,
вкарала цвят във балон от сапун,
да пълниш с тъга празните делници,

Облякох минутите с теб
в копринена дреха,
украсих ги с рубинена страст,

Глина да бях... с
ръце да се извая сама
а то готова паница...