Да пребъде Любовта, приятели! 

Отвъд лианите
разкъсващи от плач очите,
отвъд грохота

Край!
Свърши се...
По лицето щ плъзна лека, доволна усмивка. Уморените щ очи сълзяха от часовете, изкарани пред компютъра. Разтърка ги, но усещането, че са пълни с пясък не я напусна. Приглади буйната си побеляла вече коса и стана. Усети...

Някой ден ще възкръстнат очите ти,
пленени от вечния зов на вълните,
някой ден в синавата на утрото,

Пресипнала нежност
болиш ме понякога,
неуспяла да стигнеш