Старата жена с мъка се изправи и отръска полепналите по полата й пръст и листа. Лицето и беше бяло и каменно, сякаш нямаше кожа, а набраздена от бръчки гипсова маска. Огледа се. Развиделяваше се и от двора на Бузкините изкукурига петел. ...

Раздра се небето.
Порои и грохот.
После пак тишина.

никога не казвай "никога"!
акордът "ни" "ко" и "га"
дръзко звучи, но и с тъга