Този разказ е продължение на
http://nellka.blog.bg/viewpost.php?id=169573
Имам предложение :)) първо си пуснете музиката на Григ и на нейния фон четете.

Мое малко момиче, няма думи, достойни да съберат обичта ми към теб.
Още от онзи първи миг, в който те усетих в утробата си, още от тогава за мен си съкровището, което Съдбата ми дари, за да го пазя, да плача с него- за него, да боледува...

Искрено бисерно
докосвам те с нежност,
песенно ласкаво

Днешният ми пост е поздрав към един много скъп за мен рожденник!
Честит празник, Андрей!
Пожелавам ти... ох! всичко, което ти желаеш, всичко, за което мечтаеш!

С теб по различен начин се борим с болката.
Ти… ти я прегръщаш и насочваш острието право в сърцето си и така слети, се вкопавате като свредло надолу и все по-надолу. Стремиш се да достигнеш дъното за да се оттласкаш с изранените си...

Стъмни се...
а слънцето изгаряше
лицето ми.

Трябваше да нахраним гълъбите.
... те излетяха!
Ръцете ни бяха топли,

...
...
...

Някаква топола намери в реката,
паднала от силния вятър, горката
Мисли и премисля, лъжица направи

Някаква песен
звучи ми в главата,
текстът е лесен...

Днес нямам стих, нямам миниатюра, нямам и разказ... 
имам
много 

Стръмните склонове
ми изглеждат полегати,
когато стигнах на