Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04.2008 08:18 - Когато куклите пият
Автор: nellka Категория: Други   
Прочетен: 6355 Коментари: 18 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Докато си отключвам, чувам как кучето радостно и гръмогласно лае, посрещайки ме. Хубаво е, когато някой те обича и те чака, дори той да е куче, всъщност е тя.
Изваждам телефона от чантата, пак ли…? Дванадесет неприети. Ужас! Защо ли го нося този телефон като не го чувам? Нинка е! Моя приятелка, от известно време има проблеми с гаджето си - напоследък се отдръпнал. Не й се обаждал. Уплашил се някак - от нея, от себе си.
Звъня и. Плаче. Пробвам да подновя поканата за мъжки стриптийз - разплаква се още по-силно. Одеве й звъннал и предложил в прав текст да не се виждат повече. Обичал я много, но …Аз също се просълзявам. Мълча, а тя подсмърча. Каня я да дойде у нас и да си сготвим нещо здравословно. Съгласява се.
Е, трябва да поразчистя малко и да ида до магазина.
Влизайки в супера, си нося листче със списък на продуктите, които трябва да купя - нискомаслено мляко, диетичен хляб, минерална вода, замразен грах, царевица и пилешко месо. Излизайки, забелязвам, че в торбите нося огромен пакет чипс, две бутилки вино, майонеза, шунка, бял и ужасно калоричен хляб (ами беше още топъл - сърце не ми даде да купувам от оня сух, диетичен боклук!) и “Милка”-млечен.
Добре де, знам, че не е здравословно…
Търся картофите - бяха в едно пликче. Накрая ги намирам в шкафа при тенджерите и едва сега разбирам откъде е идвала тази ужасна миризма на разложен труп. Не знаех, че картофите като се развалят, вонят така. Вече знам.
Трябва да поуспокоя Нинка! Не че съм оправила моя любовен живот. Какво да кажа, последното ми влюбване претърпя фиаско, макар че Съдбата ми направи реверанс предупреждавайки ме, че нямам шанс. Аз натиснах газта… Плачевен резултат, разбира се - в моя полза. Тук се опитвам да се усмихна, ами нали е в моя полза, но ми се насълзяват очите…
Телефонът. Майка ми. Пита ме как съм. Добре съм - как да съм. Толкова се трогвам, че я е грижа за мене, че внимавам да не ревна. Какво да и кажа? Че в службата не върви, че и личният ми живот е закъсал, че и проклетата кола не може да отлепи…?
Добре съм…добре!
Звъни се на вратата, внимавам като отварям и…закъснявам, за малко да ме събори. Нинка връхлита с червен нос. Прегръщам я и в следващите секунди вече ревем и двете.
Отварям двете бутилки вино и й подавам едната, чипса е вече
на масата, и шунката, и шоколада.
Вдигаме тост: За куклите и…кукловодите, разбира се!
Приготвила съм една книга - "Мъжете, които не умеят да обичат". Знам, че тъпите американци бълват с тонове подобни бози, към които не бива дори да поглеждам. Но това заглавие някак ме беше заинтригувало. Четем на глас абзаци от книгата и неусетно потъваме в тежка, философска беседа за екзистенциалната криза на нашето поколение. Ами да - мъжете също се нуждаят от любов като нас, но по-трудно понасят промените в цивилизацията и новите предизвикателства на нашето съвремие. От време на време тя отново се разплаква, а аз се опитвам да се държа мъжки, извръщайки поглед, за да не види издайническата влага в очите ми.
Тъгувам за него, липсва ми! По дяволите, страшно ми липсва!
Виното ме удря в главата вече.
Нинка първа сдава багажа и спи в скута ми. На масичката са празните чинии от шунката и още по-празните бутилки от вино и два пълни пепелника. Усещам нещо топло до бедрото си. Кучето спи на кълбо и тихо проскимтява насън. Мустачките му помръдват. Явно сънува нещо. Какво ли може да сънува едно куче?
Опитвам се лекичко да отместя приятелката ми, без да я събудя. Тя обаче се размърдва и пита колко е часът. Трябвало да се прибира, защото нямало кой да нахрани котето. Поръчвам й такси. На вратата се прегръщаме и си прошепваме, че всичко ще се оправи. Не е ясно какво точно трябва да се оправя. Важното е, че се разбираме. Не знам какво щях да правя без нея.
Май прекалихме с виното. Докато повръщам, забелязвам, че кучето е дошло с мен и любопитно ме наблюдава. Кой знае защо, ми става неудобно. Гоня го, за да повърна на спокойствие.
Не ми се иска пак да заспивам на дивана, но нямам сили да се довлека до спалнята. Пък и там ми е някак си гадно, чувствам се изолирана и сама. В хола е по-уютно - кучето е наблизо и говорът от телевизора създава усещане за човешко присъствие. Защо хората бягат един от друг?
В оная книга пишеше, че това било от нарастващата алиенация - една от язвите на човечеството днес. Сещам се, че майка ме заплашваше, че ще пипна язва на дванадесетопръстника, ако продължавам да карам на сандвичи. Добре де, купих си книга за храненето. Като за начало не е зле. Утре ще потърся аспержи на пазара.
Наистина заспивам. Кучето тихичко похъркава. Бях чела, че домашните любимци намалявали риска от сърдечно-съдови заболявания. Е, друго си е да знам, че няма да умра от инфаркт. Хайде стига глупости. Не бива да умирам сега , кой ще се грижи за кучето?
Толкова го обичам. Дали и то ме обича?

Сигурно ме обича. Какво като е куче....




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. benra - Нел,
01.04.2008 10:16
Нел!Разби ме!
цитирай
2. анонимен - Много готин разказ
01.04.2008 10:17
хареса ми :-)
цитирай
3. nellka - benra
01.04.2008 10:27
О, Бени, не исках това! :-)))) Но си спомних колко много се смя един приятел когато му казах(цитирам се дословно): "Кучето е единствения човек, в чиято любов към мен вярвам!" Апропо... тя се казва Джулия и е пекинез. :-)))))
цитирай
4. nellka - burkan4e
01.04.2008 10:30
Здравей! Добре дошла у дома!
Тук пием и вием(или пеем, все едно)! :-)))
Приеми с усмивка. :-)))
цитирай
5. adelinkaaaaa - :)
01.04.2008 10:31
Много,много реално.Хубаво е да имаш приятели,с които заедно да си поплачете,да си потъжите...А когато мъката отмине,да споделите и щастливите моменти!:)))
Да,и куклите понякога имат нужда да се напият,да избълват няколко лощи думи срещу кукловодите,а после отново да отидат в Barbieland!:)
цитирай
6. smile4tonight - :)
01.04.2008 11:33
да ти кажа, добре, че са кучетата... Дори и кучетата на куклите са си големи човешки дружки ;)
бау :Р
цитирай
7. thedarkangel1977 - eх, самота. . . разчувства ме. . . ...
01.04.2008 11:47
eх,самота...
разчувства ме...
браво.
цитирай
8. nellka - adelinkaaaaa
01.04.2008 12:01
мдам :-))) имам приятели, намира ми се и куче, а и вино има... какво му трябва на човек?! :-)))
Добре дошла, радвам се, че разказът ми ти харесва!
цитирай
9. thedarkangel1977 - каква порода е кучеето само не сп...
01.04.2008 12:03
каква порода е кучеето само не спомена...
ако е кокер, те са мнооого гальовни :)
цитирай
10. nellka - smile4toniqht
01.04.2008 12:04
:-))) вярно е! Обичам животинките, не са лицемерни!
Наменавай! :-)))
цитирай
11. nellka - thedarkanqel1977
01.04.2008 12:08
"...- Де са хората? - обади се най-сетне малкият принц. - В пустинята човек се чувства малко самотен.
- Човек е самотен и между хората - каза змията..."
А.С. Екзюпери
("Малкият принц")

Здравей!
цитирай
12. thedarkangel1977 - мда, уви. . . тази самота е най-ст...
01.04.2008 12:08
мда, уви...
тази самота е най-страшна
цитирай
13. nellka - thedarkangel1977
01.04.2008 14:25
кученцето е пекинез. Падам си по императорски породи :-))) споменах в отговора си към Бени :-))

Да. Най-страшната самота е и само лошотията на хората може да ме тласне към нея. Но около мен има много добри хора, thedarkangel1977 и изобщо не съм самотна. :-))) Напортив.
Видях блогрола ти и съм учудена, че ме възприемаш като самотен човек, но... и аз така мислех преди за блоговете :-)))
цитирай
14. tani4ka73 - същото се получи миналия петък, ...
01.04.2008 15:08
същото се получи миналия петък,само че с водка вместо вино.но пък недостойното гадже на моята приятелка е грък.добре е ,че се имаме една друга в такива моменти,мъжете са само антураж,който от време на време сменяваме.важно е истинските ти приятели да са до тебе - независимо хора или кучета.
друг път ще пием от радост!
цитирай
15. vivaforever - обичам кучета..
01.04.2008 15:24
обичам кучета,пия и вино,нямам много приятелки с разбити сърца,но историята си я бива.
цитирай
16. nellka - tani4ka73
02.04.2008 08:19
никога не съм приемала мъжете за антураж. Обичам мъжете. :-)))
но ме накара да се замисля: Що е то-недостоен мъж?
някой ден ще отговоря с разказ за един такаъв :-)))
Добре дошла, Таничка!
цитирай
17. nellka - vivaforever
02.04.2008 08:20
благодаря :-)))
всъщност имам само петима приятели, но са безценни!
цитирай
18. thedarkangel1977 - Да. Най-страшната самота е и само ...
08.04.2008 16:00
Да. Най-страшната самота е и само лошотията на хората може да ме тласне към нея. Но около мен има много добри хора, thedarkangel1977 и изобщо не съм самотна. :-))) Напортив.
Видях блогрола ти и съм учудена, че ме възприемаш като самотен човек, но... и аз така мислех преди за блоговете :-)))
---------
не разгледах блога ти, и не съм си правила окончателно заключение, а от този блог...
сега ще отделя повече време да го разгледам :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nellka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 701461
Постинги: 357
Коментари: 1958
Гласове: 5279
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031