как ми омръзна(до втръсване)

голата гръд на земята,

чакам те, пролет!

нека възкръснат

и чувствата,

ще им пришия подплата

за да не зеят грозните ръбове

на сенките-

онези от мрака,

които спохождат ме

(всеки ден)

преди съмване...

после е лесно,

после се ширва дъгата