Не, не бих те изоставила,
мое малко, туптящо хлапе!
Та кой ще говори с цветята,
на човеците кой ще рисува криле?
И кой ще слуша песента на капчука,
подпрял брадичка с уморени ръце?
На пролетта кой ще викне "Наслука"
когато студът топлината краде?
И кой с усмивка ще отмине злината,
за да не страда бедно сърце,
кой раните по колената
ще забрави и с ведро лице
пак ще препусне след пеперудата бяла
и под своето малко крилце
ще приюти умората... закостеняла...
... кой?
Ако не ти, малко, мое, скъпо хлапе?