Сенки от мрака
протягат лепкави пръсти,
затягат примка от гъста мъгла,
не разбрахте ли?
аз съм на кръста
и не ми трябват
оцет и вода
Не разбрахте ли
изкорубени мисли,
че не ви чувам?
оглушах!
двете лица на едната истина
моята-любов,
твоята-страх