Протегнала пръсти
почти те докосвам
Моя близка далечност,
в този живот се разминахме,
но имаме своята вечност,
в която сънувам кипариси,
и пее с тъга не една китара,
отлитат от мен и последните гларуси,
и догаря поредна цигара.
В която в книжни лодки пътуваме
към покоя на оживялата есен,
не поумняхме, само мъдрувахме,
затворени в ритъм на песен
и отмалели от спомени
ей така потъгувахме
за живота... а Той е чудесен!

Невероятно настроение! :)))))

Оптимизъм.Добре. Но защо все е някога, а не сега!
Много чувствена творба!

и много близко:)

Защото отдавна не бях писала с такава лекота!

Защото в равнината две успоредни прави не могат да се пресекат, но някъде във времето и в пространството с пресичат и е красиво!

Великолепно усещане, нали? :)))