Не ти ли омръзна да ме срещаш
с топла нежност в грубите си длани
когато се прибирам пак при теб,
ухаеща на чужди ласки и... пияна.

Нима сме вече толкова далечни,
че не усещаш мириса на другия
говориш с грижа за сметките ни вечни,
и нито дума за невярната съпруга.

Понякога решавам... ще ти кажа!
но стискам зад гърба позорната тиара,
защото знам-не себе си, теб ще накажа,
единствено теб... за моята изневяра.

А после се отпускам в прегръдката
на натежалите от съня ти рамене
поемам дълбоко въздух глътка,
защото... обичам те и теб, момче!