Не тъгувам, малка моя, че прегърнах есента,
не съм унила, а спокойно си чакам снега.
Есента не е тъжен сезон, мило мое момиче,
в благородното злато блести красота,
тя е тиха въздишка след дългото тичане,
благослов за обич е, покой... тишина.
В колорита и скрити са, моя приятелко,
най-топлите, най-даващи ласка ръце,
а кехлибара на гроздето са и зениците,
открили съкровеното място на всяко сърце.
Няма тъга в листопада, мое малко момиче,
тъй люби вятърът прекрасната своя земя,
завива я с ласка, дървета горди съблича,
отморени от тежест да посрещнат снега.

Браво , Нели!