Чупя си чашите
пълни със спомени,
загърбвам мечтите
понякога още в зародиш,
прегръщам момента,
с него си спорим
и се разделяме с обич.
Кръстосва се пътя ми с
непознатите мигове-
един подир друг –
неприличащи,
понякога мудни,
друг път упоени с лиричие,
но различни
безкрайно различни
в своето крехко величие.
Понякога с болка лекувам остатъка,
брънка от златна верига,
приковала ме в миг,
искаща
чакаща,
плачеща,
непозволяваща ми да си замина.


После тръгвам отново,
захвърлила митове и еталони...
лъкатушно напред и надолу
нося в сърцето си всички сезони.

... и ти си от Истинските жени!

Поздравявам те- хубаво пишеш!
Харесва ми!

Хубава събота! :-)

отдавна не съм влизала тук...
прости ми, че сега виждам поста ти
желая ти много, много здраве и щастие!

Пожелавам ти благоденствие!