(по филма "Дзен", който разказва живота на Доген)

Живял(преди много години)
в далечна, непозната страна, монах.
Наричали го с много имена,
бил дзен-учител, макар и сетен сиромах.
Веднъж при него дотърчала
полужива от тревога млада жена,
Съдбата така и начертала-
умирало детето и. Голяма беда!
Тя търсела помощ от мъдрия мъж,
разкъсано от болка биело сърцето и,
а той я изслушал, въздъхнал само веднъж
и казал: Бобено зърно ми трябва за детето ти.
Бягай по къщите, майчице, и търси дом,
в който смъртта не е влизала,
търси навсякъде, дори и в онзи заслон,
където за нощ спират минаващи странници,
и когато намериш място такова,
поискай само едно, единствено бобено зърно,
Донеси го при мен и ще ти кажа. А сега бягай!
Затичала се, чукала, питала, молела,
цяла нощ обикаляла от врата на врата...
изгряло слънцето, а детето прегърнало покоя,
преминало през прага на смъртта.
От болка оскотяла младата майка,
останала без сили да се вайка,
изкрещяла в лицето на мъдрия мъж:
Ти ме излъга! Тя дойде изведнъж!
Не намерих дом, без скъп покойник,
не намерих твоето бобено зърно,
а уж си мъдър, на монаси настойник!
Той мълчал. Притихнал и бурния вятър.
От дъното на стаята тих глас долетял:
Разбрала си значи... смъртта е врата,
през която минаваме всички,
приеми я, ти си силна жена,
във всеки дом липсва по някой обичан.
А над тях бяла птица кръжала,
разперила гордо крила,
направила кръг, после два,
и нейде във вечнастта отлетяла.