Спри за миг.
Послушай дъждовния шепот, приютил в себе си гласовете на милиарди бисерни мигове.
Любов.
Взри се в старците на пейката в парка, склонили глави и с тиха усмивка потънали в некрадени спомени.
Това е любов.
И беззъбата чиста усмивка виж, на малкото безсловесно още човече, тъй отворено за незримото бъдеще.
И това е любов.
Двамата влюбени с погледи блеснали, забравили времето в другия свят и прегърнали онзи своя... на любовта.
Уморената млада жена без чадър под дъжда, студентът, скъсан на последния изпит,
господинът, чакащ с букет във ръка, протритата шапка на стария просяк, хладния поглед на бъдещ убиец, актрисата, изиграла последна роля, птицата в полет преди смъртта...
Виждаш ли в тях любовта?!
Трудно е знам.
Да я видиш.
Но тя е навсякъде.
Питаш ме какво е любов.
С думи няма как да я покажа...
Но ти захвърли протритата дреха на суетата, зарежи я тук и сега... на паважа и ела с мен до първата пряка, а после заякнал полети нататък...
Нататък!

видях я през твоите и в твоите очи...любовта

ще ти издам една тайна :))
само влюбен може да види влюбен!
прегръщам те силноооооооо