беше нощ и после ден
едно
любовно
откровение
стихийно мина покрай мен в
настръхналото
ежедневие и
жаждата ми някак утоли с
една, прикрита в страх усмивка
не спирай, продължи, отдавна нищичко не искам

Хареса ми това стихче! Интересно е решението за прекрачване на някои езикови правила в него, което подсилва внушението за безначалност, безкрайност и безметежност...