Счупих си чашата със спомени,
онази - с горчивите,
за да остане другата-
от годините,
приютила ми всяка усмивка,
всеки трепет и полет,
всяка радост с аромат на пролет
и всяко малко, обикновено цвете,
за да свия венец в сърцето си.
Да простя на предателя,
когото създадох,
да го прегърна
както в предната младост,
да изпратя утрото,
да прегърна деня,
да посрещна залеза...
ей такива дребни неща.

счупила си правилната чаша!
Наздраве с другата!

Благодарна съм, че с такава лекота я чупя винаги, кагато се наложи.
Дано повече хора да имат късмета и да не се измъчват дълго време от болка и разочарования, така и светът ще стане много по-светъл и много по-красив и уютен.
Дано!