Какво е моята свещ във ръка
пред твоето слънце, Любов?
Какво съм аз? - една дребна жена,
шепнеща тихо в едно с твоя зов.

Моите думи са слаби, Любов!
Бездрешно смутени от голотата ми.
Не стават за песен или за благослов,
но на мен са ми някак достатъчни.

Смирено угасва поредна мечта,
осветила в кратък миг хоризонта.
Добре дошла при мен, простота!
И поклон за... Архонта.