Фалшива поредност... Май е по-добре да кажа „поредна фалшивост”. И да обвиня сърцето си. То не вярва. Проклето сърце. Ти, което толкова пъти си ме водило там, където други не смеят и да помислят да стъпят. Ти, което десетки пъти си ме спасявало от болката на живота. Ти, което си ме спирало да не направя крачката. Онази, от която връщане назад няма. Ти, което успя да приютиш и да стоплиш и тези, които те заливаха с омраза, едничката ти цел беше да ме защитиш от болка, от вина... Бедно мое сърце. Рипна, виждайки фалша. Претупа набързо, за да ми кажеш истината. Сега пееш синкопно. Старата песен. Песента на тишината. Ще те послушам, Сърце. Ще замълча и ще отмина фалшивата поредност или... поредната фалшивост. Няма значение.