Отвъд лианите
разкъсващи от плач очите,
отвъд грохота
на сърдечен водопад
е онзи побелял до блясък връх,
открит след много скитане
в оранжа на пореден листопад.
И в пулса на гърдите
с всяко вдишване
замира по една мечта,
забрава получава ръкостискане,
като следа в течащата вода,
не чакам повече-излишно е,
отварям плик, надписан ”до поискване”
усмихвам се...
намерих Любовта!

така жадувах да открия!
Дали достатъчно не исках?
Или пък вярвах във магии?

Поздрави, Нелка, бъди щастлива!

тя, любовта, е щастливка,че си я намерила!

аз съм щастлива, винаги съм била щастлива, но дълго време не разбирах защо е така...
вече ми се прояснява
този плик, който държим затворен в сърцата си и чакаме някой друг човек да отвори...
а той(пликът) всъщност чака нас

повече щастливци на едно място, повече любов!
Благодаря ти, Слънце!