На майка ми...

Отивам си със лиспопада, преглътнала порив, от огледалните локви ме гледат очи, насълзени от жалост. Не тъжете мои малки, свършва ми времето, някога и аз бях млада... красива бях, непокорна, вироглава... и силна бях, и в нежности слаба. Сега си отивам, прегърнала вятъра, нашепват листата легенди за минало, бъдеще, вети мъничко плъмъче, свещица в олтара - сърцето ми. И пак ще се върна, усетила новия порив вас, мънички мои, отново да зърна, морето и вятъра, пръста в полето и огъня в живот да прегърна.

................................