И когато небето

сбърчи  чело дъждовно

и мъглите закрият

последните жерави

пак съм  щастлива!

Не виждам лицето ти,

но прегръщам те нежно,

любовно в сърцето си.

Още помнят дърветата

очите ни блеснали,

сгушени под уморените клони,

два пътя за миг се кръстосаха

и поеха по своите наклони.