Не ти ли омръзна да лъжеш и себе си,
вкарала цвят във балон от сапун,
да пълниш с тъга празните делници,
хинин в малки парченца локум?

Не искаш ли да отвориш душата си,
да излезеш на светло, по широкия друм,
да покажеш другото лице на парата си,
да затъкнеш в сърцето напразния шум?

Не те ли боли от твойто предателство,
продало и най-ценното - своя живот,
по-лесно ли е с мнимо приятелство,
с фантазирана благост в измислен кивот?

Нима не разбираш?

Боли те от себе си и затова не намираш
ни бряг, ни заслон, ни капка покой,
пречупени витла на вятърна мелница,
безветреност празна в сивкав застой!