Облякох минутите с теб
в копринена дреха,
украсих ги с рубинена страст,
после години ми бяха утеха
но погълна ги времето
в безмилостна паст.
И нека да ми говорят,
че няма забвение!
Ако очите с очи
не могат да спорят,
да се галят със нежност...
не чакай спасение!
Забулва ги времето
в мъглата на своята власт.
Видяхме се днес усмихнати
срещнах познат тюркоаз,
светкавица блесна във мислите
и изгасна в същият час,
уморени очи се ръкуваха
сърцата спомниха миг,
някак смутени пак се разминахме,
и тръгнахме...
всеки към своя светлик.

за раздяла.Красиво е ,Нел, носталгично и някак споменно-усмипнато.МАйстор си!

когато една бивша празнота е изпълнена, тя е красива и усмихната
цветен спомен
впрочем... не харесвам стиха, така и не успях да го излея, измъчи ме! а го чувствам