Приспивам дъха си когато те зърна,

ръцете ми тичат... да те прегърнат,

сърцето усеща когато далече от него

побягват чувствата ти след... нейното его.

Ех, остарявам и вече не водя война!

Тя е обречена.

Без победители и победени,

само двама сломени

от непобедимото,

незримо усещане,

на раздяла, а не на посрещане.

Приспивам и думите,

те биха жигосали

макар че са нежни, тъжни понякога,

сълзите приспивам,

усмихвам се... някак си,

после сънувам на обич усещане.

Заспивам...

в мрака сърцето

с плахо пламъче

за теб

продължава да свети!