Когато бях на дванадесет години написах фантастичен разказ. За космическите хора, които в стремежа си да направят планетата си съвършена, за да служи на собственото им съвършенство, я унищожили. Останали живи само екипажите на няколко кораба, които пътували с мисия да открият други живи същества. Те нямало къде да се върнат, а единствената им  възможност била Синята планета-Земята. Разпръснали се, приземили се в различни и части. Намерили подобни на тях, които ги приели като Богове. Първоначално, докато имали още ресурси прелитали с „колесниците” си до другарите си, но после горивото им свършило и това ги принудило да останат по места. Смесили се с земните жители, учели ги, живеели с тях, построили и космодруми, защото се надявали да има и други оцелели . Трудно било да предадат огромните си знания на земляните, които нито умеели да пишат, нито да четат по звездната карта, не познавали дори колелото. Космическите хора умирали, отнасяйки със себе си огромен потенциал от знания, но все пак в наследниците им оставало по зрънце, което по късно пониквало, развивало се, давало плод, умирало... и пак отначало. „Смесените” се различавали от земляните по това, че във всяка свободна минутка гледали денем към слънцето, нощем към звездите. Постепенно всички започнали да го правят и го намирали за съвсем естествено. Разказът написах за един конкурс – „Млад фантаст” Години по-късно започнах живо да се интересувам от митология, четях епоси и се смайвах от факта, че бях писала нещо подобно, без да съм чела предварително нищо специализирано. На четиринадесет години написах разказ как един магьосник помага на едно влюбено момиче като му смалява телефона, за да може да го носи в себе си. Мдам... бях влюбена, а любимото момче си беше на село, та изкарах цялото лято кажи-речи в къщи, до телефона, чакайки да ми се обади. Разказът беше просто една моя мечта, която... двадесетина години по-късно стана реалност. Вероятно се питате защо ви разказвам всичко това и вероятно първата ви мисъл ще е: Тази се прави на интересна, те вече станали нещата, а тя при свършен факт се прави на креативна... А аз съм убедена, че в живота на всеки от вас има нещо подобно.