Здрач посред пладне,
тъжно се гонят слънчеви зайчета,
въздухът някак не стига, боли,
но не това е проблемът...
Блатно е вътрето в мен,
затлачено с нова дилема –
да изпея ли онзи
тъй любим мой рефрен,
или... да замълча
и с отрицателен знак
да пробвам как се живее...

Да не си посмяла да живееш с отрицателен знак!

пробвай...
под крушата няма завързана люлка
и бавно и морно се влачи денят
ни песен на славей, ни стон на цигулка
не ще овкуси залък вчерашен хляб

да се отбележи "дъждовно"
моля :)))

мрачна картина...
не искам такава "идилия"
всъщност пробвах... веднъж
стопих хоризонта,
превърнах го в линия-
тире, точка, тире...
оказа се осева - на ново, но...
чуждо море

Поздрави!

ще, ще
и ще го изригна това, което ме гнети
някой ден
в алюзия
но поне ще го кажа :)
чуждо ми е да живея в отрицание
много чуждо и неприветливо

Сещам се за една песен на Ритон... Целувам те, Нел.

Уморих се от хорски съвети,
от учтивост да бъда обичан,
от уюта на скъпи предмети,
искам просто да бъда различен.

Уморих се да търся посоки,
уморих се да бъда прилична,
да раздавам усмивки широки,
чужди пътища все да пресичам.
Уморих се....

Накъдето ми видят очите,
по света аз да тръгна тогава,
изведнъж надживял суетите,
тази нищо, нищо не значеща слава,
към сърцето на някой приятел,
по безкрайният път на мечтите,
без часовник, без вчерашни дати,
накъдето ми видят очите.

накъдето ми видят очите...
се онзи тъжен сценарий,
започнат и недовършен,
като онази приказка...
клан-недоклан

прости ми за тъпотията, миличко