В тишината на своите мисли днес те прегръщам. Отпусни се, не галопирай в неистини. Чуй как пее сърцето ми стари синкопи, грешки от минало, бъдещи прошки. Довери ми се. Миг от неискани мигове, неканени гости, нахълтали с трясък в антрето на подредено ежедневие. Просяци, молещи капка внимание... Ей ти!
Спри! Не им давай морето!