Леко,
като дъх на малко цвете,
чисто,
като сълзица в очите на дете,
нежно,
като пръстите на влюбена жена,
танцувам,
прегърната от есента.
Крехък лист,
отронен от горда корона,
тръгвам на път,
запазила спомен
за вдишаната красота.
Няма страх и няма  тъга, 
танцувам онемяла своя валс
в миг – прашинка тишина

прегърнала спомена за един вълшебен танц...
Прекрасно е!

Прегръщам те!