Кой си ти?
Докоснал с върха на своите пръсти
най-фините струни на моята нежност,
събрал топлината ми в длани
и сътворил с дъха си мека безбрежност.

Кой си ти?
Укротил буйните речни талази
в ромон и шепот на мъдра вода,
загърнал ме в пищна роба атлазена,
запалил не огън, а чудно сияние.

Кой си ти?
Споделил с мен мига си копнежен,
подчинил непокорното време
и по някакъв странен закон
свалил и своето и моето бреме...

Кой си ти?

Любов си!

Нали?

е, Нел.Също като теб

така ми липсваше...
с теб до мен се чувствам сигурна и наистина знам, че стихчето те е докоснало.
ти ме усещаш, Бенитка!
Благодаря ти!

Ако ме познаваше, щях да си помисля, че съм споделила с теб съкровени за мен неща. Ала ти не ме познаваш, Нел...Малко ще е да кажа: харесва ми много това твое стихотворение. С толкова нежност, с толкова любов излято.
" Кой си ти?
Докоснал с върха на своите пръсти
най-фините струни на моята нежност,..."
Познато.

щастлива съм, че има човек, който се чувства като мен! дори да е само един! защото така я разбирам и усещам Любовта(с голямо "Л") - тя е светлина, тя е топлина и нежност, тя е нещо добро, което съществува въпреки милионите хулители и отрицатели, въпреки вулгарността, с която е залята.
и ще я има!
прегръщам те силно, момиче!

Като теб самата.
http://www.youtube.com/watch?v=ubTveCihjoQ

и за Яни благодаря :)))