Старата кръчма,
уморена от чакане,
пак ме прегръща с аромата си
на минали мисли
и бъдещи планове,
събрани в сегашно
и някак лежерно
протакане.
Отложила времето,
присядам във ъгъла,
(в пепелника догаря
поредна цигара),
там кон ми е вятъра,
обичта ми е стремето,
а в галопа към себе си,
стари истини пак преговарям.

Отложила времето...
...а в галопа към себе си,
стари истини пак преговарям.

Сякаш е писано за мен!
Благодаря, благодаря, Нелка!

че си тук, при мен, в старата кръчма и заедно усещаме аромата на отложеното време...
толкова е спокойно...
нали?