Раздра се небето,
увисна на скучни парцали,
самотна светкавица
сеното на някой подпали
и Тор тресна с юмрук по полето...
Потръпнах.
Дежа ву-то поредно...
подготвена бях, изпреварих,
ослепях преди да прогледна,
дали исках да видя?
Едва ли... едва ли!

Боговете пируват
в кортеж със богините,
нищо ново под старото слънце,
кратък стон от раздяла с оазиса
и ветровете ме носят отново-
този път над пустинята.
Събудих се.
Бях в „Плаза”,
леглото огромно ме стискаше,
сякаш отесняло, вехто елече,
на малката маса само смокините
напомняха предната вечер...

Има болка, има и сила.
Новият ти аватар ... мечтателност, иронична усмивка, сексапил, т.е Наталия :-)
http://www.youtube.com/watch?v=jTXp0reTaQM
Дано ти хареса песента.

и аз се втрещих когато видях снимката за пръв път
благодаря за чудесната песен, подхожда на бохемския ми характер, а и Ричи...
приятен ден

:-)
Не се променяй, Натали.
Обичам те!

кой си ти?
благодаря за честитката
и за обичта благодаря :)))