Сълза-зрънце от слънчогледова главица, отронва се и литва миг преди гордото стебло да посрещне острието със сетна молитва, миг преди очакван край, поставила ново начало сълзата попива в благодатния рай. Покой, загърнат в плащ от птича песен, ухание в зелено, прелял със цветовете на дъгата, тъй лесен за носене, но труден за стигане... И една детска ръка, която със сила повдига ме.