Кротко ухание...
фино докосване
до нечия цветност,
обвита с прехласване...
Кой?
Кой би ги осъдил,
че в прегръдка линеят
по непостигнато щастие?
Кой би сложил чертата
и би казал:
Дотук е мракът... натам светлината!
Кой би упрекнал цветята,
ръкоположени във ваза...


Отговори ми ехото:
Аз-а
Аз-а-а-а-а...

Все се намира някой да съди без да има това право...
Много е хубав и нежен стихът ти, афектирана съм от нещо друго...

С "кротко ухание...
фино..."
и нежно
лети се над тези неща.
Съдници...без тях не бих разбрала сивото и черното.

че когато писах стихчето, също бях афектирана и едва после осъзнах, че се радвам на реакцията си, в стиха ми няма агресия!
целувам те, момиче!

нека има какво да пропуска ситото ни :)
прегръдка
силна-а-а-а