Постинг
10.08.2009 22:09 -
А плуваше...
Автор: nellka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1727 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 10.08.2009 22:14
Прочетен: 1727 Коментари: 10 Гласове:
2
Последна промяна: 10.08.2009 22:14
А плуваше... ти плуваше толкова перфектно, че всички ти завиждаха. Някои тайничко, други съвсем явно, давеха те хиляди пъти в мислите си, в присвитите си очички те давеха, в злобните просъсквания те завличаха на дъното и те заравяха.
А ти плуваше! Като делфин елегантно, като акула агресивно, като кит пореше вълните на своя океан. Тогава те видях за пръв път. Почти примрях от болка, толкова беше красиво и цветно всичко около теб, толкова ме заслепи тюркоаза на водата ти, че дори забравих да ти завиждам. Съзерцавах те и ти се радвах. Бях водорасло в твоя океан, което за малко се оплете в красивите ти, силни ръце и после ти го отмахна. Ей така... с привичен жест. Така гоним мухите ние, тези от сушата. Ние не умеем да плуваме толкова добре и затова държим плиткото. Локвата.
Океанът е за можещи... колко пъти чух това изречение? Намразих го от чуване. И махнах с ръка. Прибрах се навътре в сушата. Не исках да гледам повече в твоя океан. Направих си лодка. Хартиена. Мен успяваше да задържи на повърхността на локвата.
После...
Набрах смелост и потеглих с хартиената си лодчица към океана. Нямаше какво да губя.
Но вместо океан, заварих необитаема локвица, освен тварите, които можеш да забележиш само с микроскоп, друго нямаше. А в моята лодка няма микроскоп.
Така и не успях да те видя отново...
А ти плуваше! Като делфин елегантно, като акула агресивно, като кит пореше вълните на своя океан. Тогава те видях за пръв път. Почти примрях от болка, толкова беше красиво и цветно всичко около теб, толкова ме заслепи тюркоаза на водата ти, че дори забравих да ти завиждам. Съзерцавах те и ти се радвах. Бях водорасло в твоя океан, което за малко се оплете в красивите ти, силни ръце и после ти го отмахна. Ей така... с привичен жест. Така гоним мухите ние, тези от сушата. Ние не умеем да плуваме толкова добре и затова държим плиткото. Локвата.
Океанът е за можещи... колко пъти чух това изречение? Намразих го от чуване. И махнах с ръка. Прибрах се навътре в сушата. Не исках да гледам повече в твоя океан. Направих си лодка. Хартиена. Мен успяваше да задържи на повърхността на локвата.
После...
Набрах смелост и потеглих с хартиената си лодчица към океана. Нямаше какво да губя.
Но вместо океан, заварих необитаема локвица, освен тварите, които можеш да забележиш само с микроскоп, друго нямаше. А в моята лодка няма микроскоп.
Така и не успях да те видя отново...
1.
анонимен -
:)))
10.08.2009 22:35
10.08.2009 22:35
Превод?
цитирайНавярно той винаги е бил само локвица. Погрешно се е считал за океан... А пък и любовта нали е сляпа... Привиждат ни се океани. А се оказва - локва кал.
цитирайна китайски или на иврит да превеждам? :)))
шегувам се.
мисля, че вторият ми гост е напипал нишката
цитирайшегувам се.
мисля, че вторият ми гост е напипал нишката
всъщност винаги може да настъпи тотална промяна в живота на човек, затова не бива да подценяваме никого в този живот.
висини и низини... за съжаление :(
Благодаря ти!
цитирайвисини и низини... за съжаление :(
Благодаря ти!
5.
анонимен -
alba
13.08.2009 10:38
13.08.2009 10:38
И в моята лодка няма микроскоп. Обичам те.
цитирайАлбе, ама и телескоп нямаме в лодките си.
Нали?
:)))
цитирайНали?
:)))
най хубавото от всичко е ,че имаш лодка!
цитирай
8.
анонимен -
От къде идва болката Нел?
15.08.2009 21:44
15.08.2009 21:44
От осъзнаването на факта,че си позволил на очите си да превърнат локвата в океан?От увереността,че в себе знаем,че океанът е локва?От невъзможността да подариш на някой океан,когато се чувства така на място в локвата си?
От къде?
цитирайОт къде?
хубаво е да знаеш мястото си
цитирайс леко крива усмивка
не коря очите си - искали са, видели са океан!
за себе си знам, че океанът е локва, погледнато от високо, а пък аз... изобщо не се виждам
нямам океан за подаряване
всъщност... в миниатюрата няма болка
надживях я
отдавна
цитирайне коря очите си - искали са, видели са океан!
за себе си знам, че океанът е локва, погледнато от високо, а пък аз... изобщо не се виждам
нямам океан за подаряване
всъщност... в миниатюрата няма болка
надживях я
отдавна
Търсене
За този блог
Гласове: 5279
Блогрол
1. Многото лица на Любовта
2. Нежният остров
3. От всичко и по много!
4. Твой е света!
5. Маркус
6. Дела Раи
7. Стеф! Самият той!
8. Съкровището, което се оказа богатство
9. листенца вишнев цвят
10. Камино, Камино...
11. Това е Пе и е нежност!
12. Гретелски ммм...
13. Витал - още много нежност
14. кратко, стегнато и... много приятно
2. Нежният остров
3. От всичко и по много!
4. Твой е света!
5. Маркус
6. Дела Раи
7. Стеф! Самият той!
8. Съкровището, което се оказа богатство
9. листенца вишнев цвят
10. Камино, Камино...
11. Това е Пе и е нежност!
12. Гретелски ммм...
13. Витал - още много нежност
14. кратко, стегнато и... много приятно