Пулсира мракът, наситен от влюбени стонове, някого чакам в съня си, подгонен от хищна, погубваща страст... От стъкло са сълзите, раздиращи бледата кожа в кървава диря. Къде е покоят? Неизстрадано вчера, неполучено утре... неподарено безвремие... Не идвай в съня ми! Вече научих се без теб в теб да живея...

"без теб
в теб
да живея..."

учили са ме когато ми е много трудно да ис повтарям: щом другите могат, мога и аз...
да ,много е трудно наиситна