И все пак...
Вечността е във пурпура
на безсчетните макове,
приели силата от земята,
в която милиарди заровени,
тленни мечтатели гният...
Днес ни има,
а утре, оплакани
пак там... там ще се скрием,
и какво че горко сме плакали
за копнежи несбъднати,
мечти пропилени,
изгубени
и какво от това, че като вълците
нощем протягаме шии
и към Луната вием ли вием...
Върху нас пак ще разцъфнат
червените макове...

Наздраве!
нека да пием!

За вечността на червените макове...

наздраве!
добре е, че не зависи от нас вечността :)))

nelka mnogo e daldoko i napravo me razplaka super si

Надявам се, че са топлички, миещи сълзи!