Знам, влюбен си, знам...
виждам го в светлия плам,
неумело прикрит
зад ресниците гъсти
и усещам нежния трепет
в иначе силните ти,
загрубели пръсти.
Знам, влюбен си, знам...
От слабостта завладян,
споделяш с мен своите чувства
искрен като във храм,
смирен, но тревожен,
разпилян,
разлюлян...
Довери ми се!

Знам!

звучи като приятелско рамо, като опора, като усмивка!

Това си ТИ!

любовта заслужава не само поклон, тя заслужава кристална нежност

загрижена-да, нежна-не чак толкова. не я умея нежността, не и в този вид, общоприетия :)

"Доверието също е любов". Много е ценна добротата, когато се люшкаме в страхове. Цунк.

псулютно! после ще те разказват от Ниш до Констанца
ашколсун!