Един мъдрец имал две магарета. Едното било най-обикновено, черно. Другото – нежно сиво и грациозно, като ходело сякаш по пендари стъпвало. Било и капризно. Все намирало за какво да се заяде с черното. Ту му изглеждало мръсно, ту му напомняло за черен хайвер и му завиждало. Черното... ами нали е магаре, слушало, мълчало, па току изревавало срещу сивото: - Все айгъри сме, не разбра ли? Не щеш ли селяните решили да си направят забава, надпревара с магарета. Почудил се нашият стопанин, стари били самарите на неговите магарета, решил да им направи нови, но за да не се карат пак, попитал сивото: -         Ти какъв самар искаш? -         Златен, господарю. Ще ми отива, ще приляга на косъма и грациозността ми. -         А ти – и селянинът се обърнал към черното. -         Какъвто ми направиш, господарю, от теб зависи, а от мен зависи как ще тичам. Усмихнал се старецът. Изработил златния самар, украсил го и с скъпоценни камъни, а на черното магаре изплел красив самар от папурени дръжки. Дошъл денят на състезанието. Всички магарета били накипрени с нови самари-имало златни, сребърни, кована мед, дървени... на черното бил най-невзрачния. Натъжило се, заплакало от мъка, но бързо се окопитило(нали е магаре) и си казало: Поне имам нещо ново на гърба си. И махнало с предно дясно копита. Съзтезанието трябвало да протече в няколко етапа. В първият, всички магарета получавали еднакъв товар на старта. На първите три, достигнали до финала, им махали част от товара за следващия етап и така... до крайната точка. Побягнали състезателите от бързо, по-бързо, нали честта господарска защитавали? Но започнали и пустите магарешки проблеми, някои самари тежали повече и не било никак лесно да тичаш с толкова зор на гърба си. Най-леко било на черното магаре, то почти не усещало самара си, така че единствения проблем бил товара. Тичало, поспирало да попасе, на мост се заинатявало, но пак тръгвало и така... в края на първия етап, то било едно от трите, спечелили облекчение. На втория-също. А магарето със златния самар и скъпоценните камъни едва кретало в последната група. Дошъл и последния етап. Нашият черньо този път бягал с всички сили, не се спирал, не се инатял, бягал като вятъра, а и леко му било-с папурения самар и малкото останало от товара. Пристигнало черното магаре първо на финала. Сложили ли му венеца на победителя, а то се обърнало към стария си господар и му се поклонило доземи.   ...   Малкото момиченце се гушна в топлия, ухаещ на здравец и тамян скут на старата жена. -         Разбрах, бабко. Няма да се сърдя на мама , че ми купи басмяната рокличка, а не онази с дантелите. Лицето на жената се озари с топла, нежна и обичлива усмивка.

Приказка за нашето добро.

Blagodarq!!!Kak bih iskala da b1da kato 4ERNOTO MAGARE,nakraq i az da polu4a veneca ot moite priqteli i kolegi!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

притчите и приказките са за който ги разбере :)))
разбира се, че е за добро
никой не пише приказки, воден от недоброжелателност
поне така мисля :)))

и аз ти благодаря, че четеш в бога ми.
Венецът е символ на личното ни щастие и удовлетворение. сами се венчаем със спокойствие.
спокойствието е и самоуважение, а да уважаваме себе си е една от предпоставките за уважението и на другите
прегръщам те силно, Вани и ти пожелавам прекрасен венец!

Blagodarq,stopli iztinaloto mi s1rce!!!!!USPEH I NA TEB!!!BLAGODARQ!!!!!!!!

не аз съм ти стоплила сърчицето, а твоята обич го е стоплила.
Всичко си е вътре в нас, а какво ще събудим-топлото и светлото или студеното и мрачното зависи от нас самите!
още веднъж те прегръщам!

умееш да разказваш доброто, много. Стана ми едно такова усмихнато...Благодаря ти , Нел!

"Всичко си е вътре в нас, а какво ще събудим-топлото и светлото или студеното и мрачното зависи от нас самите!"
Ще допълня - зависи и от хората край нас. Ти си такъв човек!

пристрастена към приказки съм:)))Нахрани детето в мен.Мило ми стана и красиво.Благодаря :)))

с всички средства!
ти също го правиш превъзходно, бих казала, че с удоволствие се уча от теб :))

разбира се, че зависи и от хората покрай нас и ако можем поне един на ден да зарадваме, да усмихнем, да го стоплим... значи не живеем напразно :))
Благодаря ти!

и още ти благодаря, че си съхранила детето в себе си, знам че не е лесно :)))
нали и аз си го пазя моето малко момиченце, вътре в мен