На Лора

Светла тишина
в храма на пръсти пристъпи,
огледа се плахо,
с пируета си сля се
с всяка икона,
подарък,
храмна утвар...
погали смирените,
с тях се помоли...
стопли им пръстите.

Лора е изящна вълшебница. Като теб.

аз съм като самун хляб, а Лора е феерия, по-скоро като теб.
ама дай да те гушна силно, силноооооооооо! :)))

Лора... едва я трая, не мога да я понасям напоследък. Ще го отнесе скоро, от мен.

...

Прегръщам те за обичта, миличко, и ти благодаря, за всичко :)

и тръгват рамо до рамо,
понякога боли и е горещо,
но Обич остава!

Лора си изглежда доста добре, ако питаш мен :)))