Ето ръката ми. 

Продължи пътя ми,

криволичещ понякога,

с очи мътни от сълзи,

но и изворно бистри,

крясъци стенещи в болка,

но и от любов орисани, 

страстни танци под лунно сияние,

тихо смирение от обаяние

на някого скрит в своята ниша...

чувам го, чувам го...

ДИША!

аз го чух, Нел...

За това чуваш :)))))

осезателно се чува да! обаяние, заради което прописах след толкова години мълчание - вашето, на всички, които сте до мен в последните пет години :))

красна съм, поруменявам когато чуя такова нещо :)))
прегръд!
давай лапа :)))