Каза ми: Не приемай толкова лично! А как да приема величието на онези тъжни декори? Остави, реторичен е този, а и следващия ми порив. Говоря на себе си, но все още сричам, обладано от горест тщестлавие... научи ме как! как да обичам враговете си... как да спра тласъците на сърцето, което разпръсна се на милиарди парчета и събра се в една неизказуема болна тъга... Как да погледна отново небето и през сивите облаци да я  видя онази! моята, само моя Дъга?

На всеки са нужни спомените от детството, обърни се към тях и ще я видиш :) онази моята, само моя Дъга.

виждам я вътре в себе си.
просто понякога ми се губи за някоя и друга минута и потъвам в друга емоция, заради нещо случмащо се в реалния свят около мен.
добре съм!
под дъгата съм в момента и гоня една бяла перуда :))))