Жестоки сме!
дори когато обичаме,
нараняваме себе си,
а в сърцата на любимите
кървави дири оставяме...
По-горко е когато "убиваме"
не за да се нахраним
и бъдем облечени,
а подчинени на себичие,
алчност и ревност,
развяваме своята гордост,
а тя е камшичена...
но идва все някога ден
на откровение,
Някой дава ни сметката!
която... плащаме
дори и
със закъснение!

А Човеци има!
те са видими,
усещам ги в сърцето си,
онези кървави дири,
обичам ги
и се връщам при себе си!