Здравей, Не съм ти писала отдавна... не, че няма какво да ти кажа... но самата мисъл, че хвъргам думите си в пропаст, лишена от ехо някак... ме кара да ги преглътна. И все пак... сетих се нещо днес, напрашен спомен за знак, даден ми в младостта. Бях в девети клас в гимназията(не се учудвай на спомена, изплува в момента, в който моя съученичка се обади за среща на випуска в края на май), таакааа... не съм започнала, а се отнесох пак на някъде... Неизбежната усмивка... знаеш я. Преподавателката по математика явно беше решила да направи демонстрация на останалите как се учи теория, но защо избра точно мен, която... за която теорията е последното нещо, което ще седне да зубри... не знам. Знам, че се изпотих от напрежение. Бях непоклатима по математика, непоклатима съм във всичко, което обичам... това го знаеш. Усмивка. Но не бях счела за нужно да науча доказателството на теоремата от учебника, нали знаех самата теорема? Е, доказах я. Доволна от себе си, се обърнах към учителката си в очакване на... разбира се, че на похвала. Човек има нужда да бъде насърчен когато е изпълнил поставената задача, нали? За мое учудване, тя ме погледна много особено. Защо така? Ами защото чак след година учихме точно този начин на доказване. После поиска бележника ми. Беше много спокойна когато ми каза: „Заслужаваш превъзходен -7” и със същото това спокойствие изписа с красивия си почерк: „Слаб – 2”. До края на гимназиалния курс, не ме изпита нито веднъж на дъската, а в дневника срещу моето име и номер периодически се появяваха шестици. Много красиви цифри пишеше тази жена. Усмивка. На едно от последните класни... вече не помня, възможно е и последното да е било, инстинктивно усетих още като предадох работата си, че нещо не е наред... да! Не бях решила едната задача правилно, а когато отворих провереното си класно... в него нямаше  и една червена точка, само в края се мъдреше калиграфисаното: Отличен 6. Усмивка. Скочих от чина с репликата: „Но...” а тя се усмихна под добре подредената си коса в кок и кротко ме прекъсна: „Проверявам всяка буква и цифра в работите ви... идеята ти е уникална, изпълнението – не, но идеята компенсира изпълнението”   Няма да броя редовете, които изписах само с една единствена цел. Да ти кажа: Благодаря за снегорина! Усмивка.   С обич

кажи ми - защо настръхнах????

писмото е истинско, изпратих го паралелно с публикуването тук. А ти Бени вероятно разпознаваш живата обич дори облечена в обикновени(да не кажа клошарски) думи. все пак... Любовта не е "ах" и "ох", тя е... каквото и да кажа, ще е непълно, неточно...
но писмото е за човек, когото много обичам!
и ти благодаря, че настръхна, Бенитаааааа :))))

а снегоринът... ако някой пожелае ще му разкажа.

Не те познавам но ми стана интересно за снегорина??
а разказа е хубав-дерзай ; и любовта си заслужава)))

Разбира се, че ще ти разкажа притчата за разликата мужду подарък и дар. Ето я:
Един мъж подарил на любимата си жена снегорин, за да може да си прави партина, когато той е далеч от нея. Тя се сърдила, цупила се, защото искала бижу с форма на сърце, а получила... но това било до първия сняг. После разбрала, че е искала подарък, а е получила дар!

а аз получих не снегорин, а цяла армада снегорини, макар че не съм искала нито подарък, нито дар :)))

Толкова си обикновена, че си необикновена? :-)
Казвам ти го пак.
Натали, ти пишеш направо със сърцето си, не се учудвай, че докосваш много хора, не се учудвай, Слънце!

Ники!
Ники!
Ники!
Ники!

За това и обич получаваш!
:)

а когато ме залеят с кал??? а??
кално слънце ли ставам?

А Човеци има!
те са видими,
усети ги в сърцето си,
онези кървави дири,
обикни ги
и ще се върнеш при себе си!

ей това си го повтарям често :)))

Нелка, ще забраня на снега да вали.
Време е снегорините да ръждясат.

Обичам селцата, знаеш това...
Там снегорини няма. Снега топли сърцата чак до пролет, когато под меката му покривка подаде личице кокиченце.

имам си скъпоценности, на които много биха се заляли от смях, пазя си една кукла, която подстригах и е като... ми рошава и изглежда с крива главица...
А кокиченцата и мъничките дъхави теменужки са цветлета-герои, оцеляват в най-трудното време :)
Прегръщам те!