В прилично безличие

погубват те дните си,

остарели декори,

невидяни от никого...

затрупани с прах,

може би плачещи искрено,

тъжно умиращи

в личния си

величествен

страх!
А времето не спира,
то не разбира
приличните мъртви,
затрупани живи
в безличие...