Нов ден, нова седмица,
поредица от брънки,
вериги от години...
талиги, натоварени
с мигове конфекция,
тук-там някой бутик,
уникално усещане,
край и в края ново начало,
обещаващо нещо
достижимо понякога,
а по-често само в мечти изживяно,
милион Дон Кихотовци
все се сражаваме с вятърни мелници
... делници, делници ...

Ами трябва да се сражаваме, миличка.
Свободата не е крем-карамел, да си хапнеш и да се оближеш. Понякога е като скреж, от който ти изтръпва езика.

да изживеем мечтите си дечко:))))
Прегръдки!:))

Ако ти си отидеш за миг
ще заровя лицето си в облак
и тежко на земята тогава.
Нито дъжд, нито сняг, нито слънце,
ако ти си отидеш за миг.

Само мъка от там ще вали,
заличила последните стъпки на съня,
който с мен се разделя.
Нито дъжд, нито вик, нито сън,
ако ти си отидеш за миг.

какво е свободата, Албе? сигурна съм обаче, че трябва да обичам всеки свой миг

Светланкооо, то ако всички мечти ставаха реалност... щяхме да пукнем от скука

прекрасен стих на Е.Ефтимов!
винаги идва онзи миг, в който всеки от нас си отива... и не трябва от небето само дъжд да вали, няма го моят любим, нечия любима... но животът за живите трябва да продължи...
не споделям казаното в стиха, иначе казано