Призовавам те, Пролет!
Ела!
вече писна ми
от тази мъгла!
и от студените нощи,
в които заспивам,
а не виждам звездите,
и тези тъжни дървета,
отпуснали клони...
Искам слънцето
да се къпе в косите ми,
искам пролетно бяло,
искам полето да видя
пак оживяло!
Искам те, Пролет,
да дойдеш пречистена,
от късите дни
и нощи студени,
да погалят очите ми
зелено и лилаво...
да се върнат и птиците,
на юг приютени,
да запеят по жиците...
Чакам те, Пролет!
Броя вече дните
до новото раждане!

:)Приемам го в малко по-различен контекст от твоя,метафорично :)и се позамислям по въпроса:)
Май нямам протов да ти пратя снимка/карамфилите ми цъфтят на перваза на терасата в момента/,ама това не спасява положението:)
Привет!:)

има си и двата смисъла, Биз!
правилно си усетила, че не става въпрос само за пролетта като сезон!
аз съм си слънчево създание и ми тежат някои дълги мъглища :)))
прегръщам те!

Дълбоко удовлетворена съм,Нелка!!!:)))))))))
И отвръщам на прегръдката ти!:)))

Тази пролет щъркелите чакам,
със много трепет във душата
вярвам, ще разпръснат мрака
и ще ми върнат тука светлината.
Ще разцъфне с нежност неизменна
всяко стръкче, всеки цвят
и когато пак ръка протегна
ще съм част от този нежен свят.

Поздрав!

и лятото!Боже как обичам тези сезони!
Почти колкото теб сърДечко:))))

:)
ще!

пълно с оптимисти ултраси!
много, много ви обичааааааааам!