Как започва приятелството?

Различно. Всички знаем, че няма условности и определени моменти, но със скандал...?!

Е, така започна едно от моите приятелства.

 

Беше в далечната 1986 година, бяхме млади, компютрите бяха почти непознати, нямаше мобилни телефони...

Във фирмата сформирахме нов отдел, амбицирани бяхме да компютиризираме, да намалим „писателската” дейност. Нямах и най-малка представа с какво се захващах. Базата-данни... Брррр... Днес като се сетя, ми става мъничко смешно, и мъничко гордо, и мъничко тъжно. Защо тъжно? Защото като че ли ми липсва онзи огън-негасен на непознатото, на покоряването, на насладата от първите проходки. Както и да е. Приятно е!

Още след първите няколко дни разбрах, че няма да успея да покрия срока. Материята беше невъзможна за покоряване като количество и... откриха още едно работно място, разбира се пак за човек от фирмата.

Дойде усмихната. Познавах я бегло, нямахме допирателни точки в професиите си. Красива жена, дребничка, зеленоока, подвижна и гласовита. Изглеждаше много навита за новата работа, но... след две седмици аз продължавах да имам усещането, че работя сама, като количество това, което вдигах вечер на дискети като че ли не беше толкова по-голямо. Моето работна място беше зад Ваниното(казва се Ваня), загледах се веднъж. Курсорът не помръдваше, екраните не се сменяха с минути, по двайсет-трийсет минути. Не попитах какво прави, по-точно защо нищо не прави. Казах си: Струва ми се!

Но не! Това продължи още няколко дни. Разбрах, че новата ми колежка просто имитира ангажираност. Пак се запитах: Защо?! Но вече търпението ми скърцаше със зъби... Не помня как точно съм изглеждала, но помня, че отидох до работната и маса, затворих листингите и и казах с почти равен глас: 
      - Не ти трябват. Ти така и така не пишеш нищо. Виж... не знам защо дойде тук, но знам защо аз съм тук и ако нямаш намерение да работиш... си върви! Не си ми необходима!

-         Е, за теб всички знаем, че си работохолик. Не мога като теб. Не го ли разбра?! – и тя не крещеше, и нейният глас беше почти раван, почти...

Тук вече със сигурност повиших и тон, и кръвно, и... абе направо бях бясна:

-         Не искам от теб да си като мен, а да ми бъдеш колега. По дяволите! Не знаеш ли какво означава колега? Не искам да ме покриваш на сто процента, но... поне петдесет бе, Ваня! Петдесет проклети процента означава да попишеш поне пет часа, без да си бъркаш в носа и без да блееш през прозореца!

Тя замълча. Аз си седнах на мястото, решена дори и на бой. Шефът постоянно ме питаше: 
      - Какво става? Как се движим? 
Какво да му кажа? А? Че ми е назначил човек, който... та аз по-добре да набия Ваня, отколкото да докладвам на шефа!!!

До края на работния ден мълчахме. И на следващия. И на по следващия. Но курсура... не беше стационарен, а вечер с удоволствие забелязвах как количеството информация задоволително растеше.

Три дни. Минаха в мълчание. На четвъртия...

Бях закъсняла малко, проблем с колата. Влезнах в залата и ме посрещна приятния аромат на току що смляно и сварено кафе, а на моята работна маса имаше букетче рошавелки-хризантеми. Погледнах Ванята, която седеше някак плахо на стола си и... ме чакаше... Пустите мои очи-издайници. Тези три дни зор издържах, обвинявах се за думите си, чудех се как да постъпя и какво да направя, че да не мълчим като риби, но и да запазя позицията си... Направих крачка към малката женичка на стола и... почти едновременно се вкопчихме една в друга в силна прегръдка. Знам... Знам... Ще кажете, че така става по филмите! Да. И при нас стана като на филм. Ваня каза три думи:

-         Ти си права!

Знаете ли? После работихме осемнадесет години заедно. Много пъти се разбирахме само с очи. Сприятелихме се. Не! Станахме части от едно цяло.

Ванята... Това е човекът, на когото имам стопроцентово доверие. И тя на мен. 
Обичам я!

Днес има рожден ден!

И е мой приятел!

Но си от най-добрата порода. Казваш каквото мислиш, а няма по-истинско приятелство от това.
Честит празник на твоята Ваня.
Честит и на теб :-)
За мен е чест да съм Твой Приятел, Слънце!

Наталче, щастливи са шастливците, които имат щастието да им бъдеш приятел.ЧЕстно!

благодаря :)))
не съм труден приятел, Ники. точен съм, че ако към приятелите си не съм искрена, към кого да бъда? ако те не ме опознаят, кой да ме познава?! нали това са ми близките?

аз съм щастливката! защото си се знам колко съм дипломатична :)))
такова едно щастие...
А Ванята наистина е герой, защото освен приятел ми беше и колега, а да си колега на идиот-работохолик... нямам думи :)))

Единственото дълго приятелство,което имам 3апочна доста нетипично и с чаша кафе и така вече 18 години/3абеля3ах еднаквоста 3а времето и ми стана весело от това:)/.
Да е честит пра3никът на приятелката ти!
Да няма камъче,което да препъне дружбата ви!:))
Много щастливи мигове да споделяте 3аедно!:)

не е 18, а 22 години. Работехме 18, но от 4 години тя работи на друго място :)) задължително се чуваме поне веднъж седмично и поне на две седмици се виждаме, но това не е някакво задължение или точно определено времево, не е :)))
другата ми приятелка - Галка, с нея се познаваме от... 35 години и сме и съседки в последните 20...
имам още двама приятели, единствената прилика между всички е, че са ме изтърпяли повече от 20 години :))) иначе са страшно различни, ама страшнооо :)))

падам си по дълги връзки
това е! :)))))

В живота си срещаме много хора, но много малко от тях стават наши приятели- само тези, които "рани , от моите болки да имат". Имам две приятелки- Соня и Мария. Едната от 20 г е в инвалидна количка-прогресивна мускулна дистрофия. Тя е моят пример за извисеност и човешка гордост. Другата спасих от смърт. И вече 10 г сме неразделни.
Няма по-голямо щастие от това да видиш отразена своята обич в чисти приятелски очи.
И аз си падам по дългите връзки- и в приятелството, и в любовта.

само времето може да докаже силата на едно приятелство.
защото приятелството е доверие и любов! и то от висока чистота.
има хора, които много обичам, но се отказаха от приятелството ми защото съм пряма и им казвам това, което мисля, а не това, което искат да чуят.
съжалявам, но за мен това е ПЪЛЕН ФАЛШ, пълен.
това не е приятелство, а някакъв вид използвачество...
днес съм много заета и затова отговорих толкова късно, прости ми :)))