Безлистни, уморени клони
се оглеждат в очите
на изцъклени локви,
закачливия вятър
днес е в плен на покоя,
есенно тихо е!
Зад щорите спуснати,
приглушен си отива денят,
а аз галя кучето
в скута ми сгушено
и музика слушам,
а крехкият пукот
на дървата в камината
ми нашепва истории
за бъдещо щастие
и тъгата по минало...
Настояще!

Обожавам тази песен.Свързвам я с едно мое пътуване в Барселона. Много красив град. С особена атмосфера.Дали ще се научи пламъкът да си спомня колкото трябва, да не е слаб, за да угасне, и да не е прекалено силен, за да ни изпепели.
Обичам те, Нат!

но пък ние можем да се научим да го регулираме :)
трябва да сме търпеливи и нежни с него. така мисля.
целувам те, миличко :)

Пренесе ме до камината в хола:)))

Светланкооооооо, ти си красива(изплезен емотикон)
:))))